"АСМП-ИПСМП, психиатрия" -

Психиатър д-р Христо Теодосиев

Записване за преглед всеки делничен ден.
тел.: 0897 03 06 07
гр. София, ул. Будапеща № 68
партер, отделен вход

Информация за пациента 

От всеки психично болен се получава информирано съгласие за провежданото лечение, дават се указания на близките и информация за заболяването. При всеки пациент се изготвя индивидуален лечебен план. Всички пациенти имат право при необходимост да бъдат насочени за детайлна психологична оценка към квалифициран клиничен психолог и евентуално за психотерапевтични интервенции. Рутинно се провежда психообучение за шизофрения, тревожност и афективни разстройства, като при първи епизод то обхваща и близките. Основен акцент в лечебния процес е мотивационната работа за противорецидивна профилактика и рехабилитация на следните състояния:


Шизофрения

Шизофренията е тежко, инвалидизиращо и хронично мозъчно заболяване, което съществено засяга качеството на живот на пациентите. Нещо повече, шизофренията засяга семейството на пациента и обществото като цяло.

Какво представлява шизофренията?
Макар че учените все още не са в състояние да дадат окончателни отговори на всички въпроси, свързани с това заболяване, следните факти са ясни: шизофренията не е "разкъсана" или "множествена личност", а е мозъчна болест. И тъй като мозъкът е органът, с който мислим, чувстваме, интерпретираме възприятията си и контролираме действията си, тази болест влияе на мислите, чувствата, както и на възприятията и поведението. Не всички от тези функции се нарушават едновременно и еднакво тежко. Интелигентността на индивида остава най-често незасегната.

Как се разпознава шизофренията?
Прието е симптомите на шизофренията да се делят на такива, явяващи се по време на болестен епизод във вид на изкривяване на нормалното функциониране на мозъка - т.нар. "позитивни" симптоми и на такива, които липсват в амплитудата на нормалните функции - "негативни" симптоми.
Най-чести позитивни симптоми
Халюцинации
Халюцинациите са чувствени възприятия, които не биха изпитвали нито нормалната личност в подобна ситуация, нито заболелият в нормални условия. Болните от шизофрения понякога чуват гласове (слухови халюцинации) или пък усещат миризми (мирисни халюцинации). Тези абнормни усещания могат да са много обезпокояващи и мъчителни за пациентите и да отключат поведение, което е трудноразбираемо за околните.
Налудности
Налудностите са болестни вярвания, несподелени от другите. Например индивидът, страдащ от шизофрения може да вярва, че е преследван, че е Бог, че много неща носят специално значение за него и т.н. Тъй като заболелият не може да познае, че тези вярвания са грешни, те не могат да се променят чрез апелиране към фактите или към разума.
Мисловни разстройства
Много заболели лица вече не могат да мислят или общуват логично. Мислите им, а също и речта им стават дезорганизирани и е трудно да бъдат следени.
Най-чести негативни симптоми
Ниско енергетично ниво
Липсата на енергия е един негативен симптом. Поради болестта си пациентите губят обичайния си хъс, подтиците си и интереса си към нещата. Това води често до неспособност за изпълнение на задълженията в къщи, на работа или в учебна среда.
Намаляване на чувствата
Пациентът губи способността да преживява удоволствие и да изразява емоциите си.
Затвореност
Хората, страдащи от шизофрения, често се затварят и избягват социални контакти, включително със семействата си, защото дори познатите хора и ситуации могат да са неприятни или плашещи за тях.

Колко честа е болестта?
В проучванията по цял свят се доказва, че около един от всеки сто души става жертва на шизофрения.

Каква е дългосрочната прогноза?
Шизофренията е хронична болест, чиито симптоми се подобряват от лечение, но могат да се явят отново. Прогнозата при шизофренията е доста разнообразна. Лечението с антипсихотични лекарства може да подобри значително изхода.

Депресия /разстройства на настроението/

Какво представлява и колко са чести?
Депресията се характеризира със специфично нарушение на емоционалното отреагиране, съпроводено от нарушение в общото равнище на активността и жизнения тонус. Заедно с тревожните невротични състояния, депресивните състояния са най-честите психични разстройства в първичната здравна мрежа. Счита се, че около 10 души на всеки 100 от общото население преживява депресия в някаква част от живота си. Вярно е, че половината от случаите са с леки или умерени форми, но дори и при тях има значимо понижаване на качеството на живот. Друг важен факт е, че само част от хората със значим депресивен епизод се обръщат към лекар и още по-малко - към психиатър. Депресивните разстройства имат тенденция да се повтарят с времето, а средната продължителност на един депресивен епизод без лечение е от 6 до 12 месеца. Голяма част от пациентите се възстановяват напълно след депресивен епизод. Понякога обаче се наблюдава хронично протичане с постоянно наличие на някакви симптоми; това е особено характерно при пациенти в напреднала възраст.

Кои са основните прояви и какво е протичането?
На първо място трябва да се подчертае, че депресията не е просто тъжно настроение и тя трябва да се разграничава от скръбта и тъгуването, които са нормални реакции спрямо ситуация на загуба. Освен това депресията трябва да се разграничава от краткотрайните тъжни колебания на настроението, предизвикани от някакъв конкретен повод. Депресивното състояние е нещо повече от това и продължава трайно със седмици и месеци. Проявите на депресията зависят от вида и тежестта й. Най-общо пациентите са с трайно потиснато и понижено настроение. Те могат да усещат емоционална болка или равнодушие и липса на чувства към всичко. Те често имат преживяването, че са загубили способността си да се радват и да изпитват удоволствие. Понякога изпитват напрежение, нервност и безпокойство. Някои от пациентите имат усещане за отслабване на паметта, затруднена концентрация, липса на сили и невъзможност за справяне с каквото и да било. Те загубват или е намалено желанието им да извършват обичайни дейности. Мисленето става песимистично, бъдещето изглежда като пълно с прекомерни трудности или безнадеждно. Понякога са налице прекомерни и нереалистични самообвинения или изживяване за безполезност или чувство, че са в тежест на близките си. Често пациентите имат понижена самооценка, чувстват се неуверени и неспособни да вземат дори елементарни решения. Понякога има прекомерна загриженост и страх от възможността за наличие на тежко вътрешно заболяване. При по-тежки случаи могат да възникнат идеи, че живота е станал безсмислен. Повечето от пациентите се оплакват от безсъние, безапетитие, отслабване на тегло. Често се съобщава за тежест в гърдите, топка в стомаха и други неспецифични телесни оплаквания. Нерядко депресивните състояния водят до разстройване на ежедневното функциониране и временна неработоспособност.

Кои са факторите причиняващи депресия?
Факторите при депресивни състояния са същите, както и при тревожните невротични разстройства. Тук играят роля психологични, социални и биологични фактори.

Какво лечение се прилага?
Съвременното лечение на депресивните състояния включва медикаментозна терапия и/или психотерапия. При медикаментозното лечение се използват главно медикаменти от групата на антидепресантите. Те са насочени именно към възстановяване на баланса на невромедиаторните системи в мозъка. Понякога се налага и включването на транквилизатор за кратък период от време. От психотерапевтичните подходи при депресия най-често се използват когнитивно-поведенческа, краткосрочна, психодинамична терапия и други.

Съдова деменция

Съдовата деменция е едно от проявленията на мозъчно–съдовата болест (МСБ), която включва още:
1.острите исхемични нарушения на мозъчното кръвообращение: транзиторни исхемични атаки, мозъчен инфаркт (инсулт, хеморагичен и исхемичен);
2.хроничната недостатъчност на мозъчното кръвообращение: хронична, интермитентна вертебро-базиларна (по имената на мозъчните съдове, които засяга) недостатъчност.
Съдовата деменция (наречена още атеросклеротична) е придобито заболяване, при което се наблюдава упадък на когнитивните функции на индивида и личностови промени, в резултат на остри или хронични нарушения в мозъчния кръвоток, причинени от увреждания на кръвоносните съдове. Най-често съдовата деменция е следствие на мозъчна атеросклероза и се наблюдава в напреднала възраст. Атеросклеротичните промени, които се наблюдават в мозъчните съдове, не се различават от тези в другите области, засегнати от заболяването, като коронарните артерии или артериите на системното кръвообращение. Патологичните механизми на увреждане също не са различни и в основата си са процеси на запушване и тромбообразуване, както и в нередки случаи на разкъсване на съдовата стена поради натрупване на атеросклеротични плаки и промени в структурата й.

Какви са симптомите?
В началото на заболяването атеросклеротичните промени се изразяват с псевдоневрастенен синдром: отслабено активно внимание, емоционална инконтиненция, трудно усвояване на нови знания и умения, затруднена превключваемост на вниманието, която се изразява в трудно прехвърляне на вниманието от една дейност върху друга. На фона на гореописаните симптоми се появяват: хипохондричност, оплаквания от главоболие, което се засилва вечер или след натоварване, често се съобщава за пристъпи на световъртеж. Болните са склонни към депресивни състояния. В развитието на заболяването на преден план излизат паметовите нарушения, които обикновено правят по-силно впечатление на околните и става ясно, че съществува реален проблем. Паметовият дефицит при ясно съзнание засяга предимно краткосрочната и фиксационната памет (тази, която ни помага да се ориентираме в дадена обстановка). Паралелно се появява и едно, а по-често няколко от следните когнитивни разтройства: нарушения в ориентацията, концентрацията, в способността за планиране на дейности, нарушена способност за изпълнение на сложни комплексни задачи, афазия, апраксии.
Характерна за съдовата деменция е т.нар. атеросклеротична промяна на характера, която има следните характеристики: болните стават егоистични, дребнави, придирчиви, започват да досаждат на околните със забележки и изисквания, говорят прекалено много, безцеремонни са и лесно влизат в конфликти. Чертите, които са имали в характера си, се изострят до степен на абнормност, като в интересите им започват да вземат връх инстинктивните пориви за задоволяване на потребностите, а общоприетите норми преминават на заден план. По-късно освен фиксационната памет се засягат ретенционната (отговорна за съхранението на информацията) и репродукционната памет (тази, която се изразява в спомняне). Мисленето се забавя, става излишно детайлно, изгубва се способността за разграничаване на съществено от несъществено. Речта е бедна и стереотипна.
Съдовата деменция се развива обикновено постепено, но при наличие на инсулти ходът на заболяването може значително да се ускори. Тя обикновено е частична (лакунарна), като е характерно запазване на ядрото на личността (съзнание за идентичност, име, възраст, близки, критичност към състоянието и др.). В редки случаи може да се стигне до развитие на всеобхватна (глобарна) деменция с разпад на ядрото на личността.

Как да се предпазим?
Профилактиката на съдовата деменция е всъщност профилактика на атеросклерозата. Не бива да се допуска наличие на нелекувана артериална хипертония и недобър контрол на кръвната захар при захарен диабет. Трябва да се проследява редовно липидния статус и при наличие на отклонения от него да се вземат мерки за прилагане на съответни диетични режими и ако е необходимо медикаментозно лечение.

Алцхаймерова деменция

Алцхаймеровата болест е причина за често срещаните форми на Алцхаймерова деменция. Причинява се от загуба на мозъчни клетки, която може да е свързана с дисбаланс на химическите съобщения, предавани от невротрансмитерите в мозъка. Характерни са: подмолното начало, което може да бъде между 40 и 90 години, но най-често е след 65 години, засягането на няколко когнитивни сфери при ясно съзнание, прогресивно влошаване с линеен ход и липсата на системно заболяване или друг тип мозъчно увреждане.
Симптоми при Алцхаймеровата деменция
Умствените възможности на пациентите с Алцхаймер се влошават с течение на времето. Те постепенно започват да забравят важни въпроси, бъркат къде са и кой ден е, докато накрая станат летаргични и вглъбени, като дори забравят да се грижат за личната си хигиена. Те губят възможностите си да извършват дейностите от всекидневния си живот: обличане, миене, хранене, домакински умения и др. Пациентът може да започне да задълбава в миналото и да бърка околните с отдавна починали приятели или членове на семейството. Възможно е да има много повторения в комуникацията или да развие странно и ненормално поведение. В късните етапи на болестта пациентите с Алцхаймерова деменция могат изцяло да загубят представа за себе си, ситуацията си и заболяването. Алцхаймеровата болест обикновено води до смърт в рамките на 7 до 10 години. Но точното й развитие варира.
Има няколко други състояния, които наподобяват симптомите на Алцхаймер, включително психически отклонения като депресия, стрес и тревожност. Важно е възрастните хора или техните семейства, които смятат, че имат симптоми на Алцхаймер, да се консултират с лекар преди автоматично да приемат най-лошото.

Тревожни разстройства

Тревожните разстройства представляват комплекс от различни по характер и проява болестни единици, които се обединяват от свързващото ги основно емоционално състояние, както и от възможността за едновременната поява и смесване на разнообразни симптоми. Основните прояви при тях са страхът и тревожността – две понятия, които имат близък, но в никакъв случай еднакъв смисъл. Страхът най-общо представлява емоционална реакция, която потиква човека да търси спасение при реална опасност, докато тревожността сигнализира за възможна, недиференцирана неясна застрашеност.
Бързите промени на всекидневието изискват адекватно приспособяване към средата. Тази непрекъсната надпревара с времето обаче естествено повишава тревожността пред множеството алтернативи, между които съвременният човек трябва да избира. Когато тревожността стане непрекъснато, непреодолимо състояние, което нарушава жизнения комфорт, тя е патологична и изисква лекарска помощ.
Към тревожните разстройства се причисляват следните по-важни състояния: фобийни разстройства, проста фобия, социална фобия, агорафобия, други тревожни разстройства, паническо разстройство, генерализирано тревожно разстройство, смесено тревожно депресивно разстройство, обсесивно- компулсивно разстройство, посттравматично стресово разстройство.
Както повечето психични заболявания, и тревожните разстройства, оставени без лечение, влошават значително прогнозата на пациента. Освен това те често се усложняват и с друг психически или соматични разстройства, най-често депресия.

Панически разстройства /Страхова невроза/

Основната характеристика на паническото разстройство са многократно повтарящите се пристъпи на паника (особено засилена тревожност, до степен на ужас), които са периодични и настъпват без явна провокираща ситуация, имат различна интензивност и са съпроводени от силен вегетативен дисстрес. Пациентът обикновено споделя редица соматични симптоми, включващи затруднено дишане, тахикардия и чувство на притискане и дискомфорт в гърдите. Замаяността и световъртежът, както и деперсонализационните и дереализационните преживявания са също често срещани симптоми на паника. Вегитативните симптоми, които се появяват най- често са горещи и студени вълни, треперене, обилни изпотявания и чувството, че ще се колабира. Нерядко пациентът в състояние на паника, споделя страховете си от загуба на контрол, умиране, полудяване или падане и превръщане в посмешище. Сърдечните и дихателните симптоми са най притеснителни и често споделяните от пациентите с паническо разстройство. Тези пациенти е по - вероятно да бъдат лекувани в спешните кабинети на болниците, отколкото в псиатричните криники, особено в началото на разстройството. Повечето пациенти първоначално са убедени, че страдат от някаква форма на сърдечно-съдово заболяване, а и лекари, незапознати с паническото разстройство, нерядко ги насочват към допълнителни изследвания.
Другите две прояви, които често се срещат при паническото разстройство са деперсонализацията и дереализацията. Деперсонализацията се определя като усещане за дълбока промяна на собственото тяло. Пациентите се оплакват, че се чувстват така, сякаш са извън себе си, наблюдавайки телата си да преминават през различни дейности, неинтегрирани с тях. Дереализацията, която нерядко се появява едновременно с деперсонализацията, се определя като усещането, че познати неща и обкръжение изведнъж започват да изглеждат като непознати или чужди.
Естественото протичане на паническото разстройство е различно. Възможно е един единствен неусложнен епизод на паника или с персистиране на разстройството в продължение на седмици или месеци. Освен това е възможно разстройството да се превърне в един постоянен, хроничен аспект от живота на пациента. Възможно е, особено ако паническото разстройство
продължава продължително време, между епизодите да се развие тревожност на очакване или генерализирана тревожност.
Паническото разстройство се диагностицира много по- често при жени и обикновено е с начало в късното юношество или началото на зрялата възраст.
Пристъпите на паника имат типична продължителност от няколко минути. Отначало те възникват без ясна връзка със ситуацията. Впоследствие страхът от вегитативния дискомфорт и физическа застрашеност може да доведе болния до отбягване на такива ситуации, в които се е чувствал безпомощен, лишен от подкрепа и възможност да получи “спасение” при евентуално настъпване на нов пристъп. По този механизъм страхът се свързва вторично с определени ситуации - широкото пространство на площадите, претъпканите превозни средства, асансьорите и т.н. В най- тежки случаи болните се страхуват изобщо да излязат сами от дома си. Стига се до така нареченото паническо разстройство с агорафобия. Състоянието на агорафобията с паническо разстройство не е задължително. Агорафобията може да се появи и самостоятелно.

Остра и хронична реакция на стрес

Какво представляват стресовите реакции и разстройства?
Най-често се касае за силно стресогенно събитие, което отключва остра стресова реакция или значима житейска промяна, свързана с прекомерно напрежение и последващо разстройство в адаптацията. Факторите, водещи до появата на стрес, се наричат стресори, и те се различават не само по механизма на действие, но и по характера си. Отговорът на организма спрямо действието на посочените стресори се състои основно в активиране на нервната система. Това представлява т.нар. физиологичен отговор към стреса. Именно той дава възможност на организма да се приспособява към различни ситуации, да се справя с тях възможно най-добре.
Когато обаче стресовото напрежение надмине определена граница, промените започват да придобиват патологично значение. Поради различната стресогенна устойчивост на индивидите, често реакциите на остра стресова реакция са доста разнообразни. В началото най-често настъпва стеснение на съзнанието с трудно осмисляне на ситуацията. Обикновено хората не възприемат станалото и се опитват да избягат от реалността. Те стават неконтактни, отхвърлящи реалността и стараещи се да изградят собствена представа на действителността. Обикновено острата стресова реакция е преходно състояние и най-често изчезва в рамките на часове до дни.
Посттравматичното стресово разстройство е закъснял или протрахиран отговор на стресови събития със същата сила и значимост като упоменатите по-горе. Тук обаче проявата на симптомите се забавя, т.е. има латентен период, в който пациентът няма каквито и да е оплаквания. С течение на времето обаче споменът за психотравмата изниква отново и отново в съзнанието, сцените оживяват внезапно, проникват в сънищата. Болният не може да преживее чувства като радост, щастие, удоволствие, постепенно той губи желание за всичко. Всеки стимул, който в една или друга степен напомня за психотравмата, води до силен страх. В други случаи пациентът е овладян от непрестанна тревожност и депресия. Това често се съпътства от различни соматични прояви като гадене, стомашни болки, болки по цялото тяло, понякога силни и наподобяващи остър миокарден инфаркт болки в областта на гърдите.
Стратегиите за справяне със стреса биха могли да бъдат разпределени в две основни групи:
- вътрешни стратегии - това са начините, с които личността се справя със стреса, като използва само наличните си вътрешни ресурси. Способността да дефинира стресовото събитие като предизвикателство, което може да бъде преодоляно /прерамкиране/ или като нещо, което ще премине от само себе си. Прерамкирането включва два етапа. Първият е свързан с отделянето на ситуацията или на части от нея, които могат да бъдат променени от тези, които не могат да бъдат променяни. Вторият етап е свързан с предприемането на действия с промяна на ситуацията или преформулиране на това, което би могло да се промени.
- външни стратегии - свързани са с включването на ресурси за справяне със стреса, извън индивида. Това е социалната /семеен и приятелски кръг/ и професионална подкрепа от специалисти психиатри и психолози.

Хипохондрия

Хипохондрията представлява прекомерен, патологичен страх от болести. Характерно за хипохондрията е наличието на многобройни и неспецифични телесни оплаквания, следствие от опасение за заболяване. Болните от хипохондрия внимателно наблюдават тялото си и всяка малка нередност ги привежда в състояние на страх. Тези пациенти в повечето случаи полагат усилия да водят „преувеличено” здравословен начин на живот и с това понякога си навреждат още повече. Хипохондрията по-често се появява през втората половина от живота, понякога след като болният или някой от кръга на познатите му е прекарал тежко заболяване. Обикновено, страдащите от хипохондрия са склонни да признят, че страховете им са необосновани, но това не е достатъчно, за да премахне тревогата им. С течение на времето тази тревога започва да се отразява върху личния и професионалния им живот, до момента в който вече не са способни да бъдат ефективни в ежедневието си. Внушавайки си, че са болни от нещо, страдащите от хипохондрия започват да чувстват умора, напрежение, дори да изпитват физическа болка и да го изразяват на глас, поставяйки си сами диагноза.
Хипохондрията е отнасяна към т.н. соматоформни разстройства, но неин неотклонен придружител са фобичните (страхови) състояния и депресията.
Психиатрите различават два вида хипохондрия: идеохипохондрия, която се изразява само в опасение от разболяване и сензохипохондрия, при която са налице и неприятни субективни усещания. Всъщност, това са първите две степени на хипохондрията, които се последват от третата, последна степен – на соматизиране на мнимите оплаквания. В тази трета степен мислите и чувствата на пациентите се материализират в реалността на тяхното тяло.

Причини за развиване на хипохондрия
Макар причините за развиването на хипохондрия да не са ясно диагностицирани, експертите все пак са стигнали до няколко предположения. Страхът от болести може да възникне след като „пациентът” се е излекувал от тежко заболяване, след като близък или обичан от него човек се е разболял или е починал от някакво заболяване, след като е преживял физическо или сексуално насилие, ако среща трудности при изразяване на емоциите си или пък ако има наследствена предразположеност към развитие на различни тревожни разстройства. Хората подложени на изключително голям стрес също са предразположени към развитието на хипохондрия, както и перфекционистите, които смятат, че здравето им никога не би трябвало да бъде засегнато от каквато и да било болка или състояние на дискомфорт.

Симптоми на хипохондрията
Страдащите от хипохондрия обикновено се оплакват от проблеми с дишането, болки в стомаха, сърцебиене. Наблюдава се честа проява на умора. Освен това:
  • Обсебващ страх или тревога за наличие на определена болест;
  • Уплаха, че беглите симптоми може да са показател за сериозно заболяване;
  • Постоянно подлагане на изследвания или консултации със специалисти;
  • Честа смяна на лекари;
  • Неудовлетвореност от медицинските грижи и компетентността на лекуващите;
  • По-малко социални контакти;
  • Неистово желание да разберат максимална информация за определено заболяване;
  • Честа проверка на тялото за наличие на видими белези;
  • Честа проверка на жизнените показатели като кръвно налягане и пулс;
  • Невъзможност да бъдат убедени в истинността на медицинските изследвания;
  • Внушение, че страдат от определено заболяване, след като са чули или са прочели за него;
  • Избягване на ситуации, които ги карат да изпитват тревога, като посещение в болница.

Натрапливости /Обсесивно - компулсивни разстройства/

До скоро това разстройство с натрапливости се наричаше предимно натраплива невроза. Основната психопатологична характеристика при това разстройство са натрапващи се мисли, представи или действия, чиято безсмисленост болният осъзнава и въпреки това не е в състояние да им се противопостави. Те се преживяват като изхождащи от самата личност, а не внушавани отвън. Пациентът ги възприема като болестни прояви, опитва се да им противодейства, но се оказва безсилен и те се натрапват отново и отново. Често съдържанието на натрапливите мисли е неприятно за болния, противоречащо на моралните му убеждения (например богохулни фрази) и това го води до нарастваща тревожност. В натрапващите се, също така безсмислени и многократно повтарящи се действия (компулсии), макар и не винаги, може да се влага ритуално - предпазен, магически смисъл. Действията се извършват с определена последователност, с определен брой повторения и ако ритуалът бъде прекъснат или нарушен се започва отново. Например, ако хората са обсебени от микроби или замърсявания, те може да развият нужда да си измиват ръцете отново и отново. Ако те развият една мания, тя може да се повтори много пъти през деня. Други чести ритуали са необходимостта да се провери многократно нещо, докосване на неща (особено в определена последователност) или брой неща. Някои мании включват често мисли за насилие и самонараняване. Когато не се изпълнят нараства тревожността с мисли за предстоящи беди, които ще споходят болния или близките му. Здрави хора също имат ритуали, като например проверка дали печката е изключена няколко пъти преди да напусне къщата. Разликата е, че хората с натрапливости изпълняват своите ритуали и това дори пречи на ежедневния им живот. Въпреки че повечето възрастни с натрапливости признават, че това, което правят е безсмислено, някои възрастни и повечето деца не могат да осъзнаят, че тяхното поведение е необичайно.

Публикация във в. „Доктор” бр.24 от 11-18.06.2012г.

РОМИТЕ СИМУЛИРАТ ОТ ЕПИЛЕПСИЯ ДО СЛАБОУМИЕ, ЗА ДА ИЗБЕГНАТ НАКАЗАНИЕТО!

- Д-р Теодосиев, кога се назначават тройни и петорни експертизи?
- По принцип експертизата е еднолична. Видът й зависи от органа, който я назначава. Повечето експертизи са тройни, по-рядко се налага да правим петорни. Тройните се назначават в случай, когато има някакви затруднения в преценката на психичното състояние на освидетелствания. Когато има нужда от психологична помощ, към експертизата се назначава и психолог. Това се определя от съда, когато, например, едната или другата страна не е доволна, оспорва или иска разширяване на експертизата. И тогава съдът, по негова преценка, назначава тройна експертиза.
- Тройна, петорна означава, че в експертизата дават своето мнение трима или съответно петима специалиста, независимо един от друг?
- Точно така. Също така понякога може да се наложи разширяване на експертизата, поради срещани трудности в диагностициране състоянието на освидетелствания. Възможно е първоначално да има еднолична, след това допълнителна тройна експертиза. Аз винаги съм защитавал тезата, че когато става въпрос за експертизи, които са по Закона за здравето, които най-често касаят лица с психични заболявания и трябва да се прецени дали да бъдат настанени за задължително лечение, те трябва да бъдат тройни. За съжаление нашата практика в момента в съдилищата е назначаване на еднолични експертизи, поради ред причини, най-вече – финансови, пестене на средства, което не е най-удачният начин за разрешаване на тези проблеми. Това е една много голяма отговорност, която се стоварва върху експерта. Той трябва да прецени дали този човек трябва да влезе в болница за задължително лечение или не.
- Възможно ли е този, на когото правите експертизата да ви подведе? Например, в нашумелия случай с Марио Любенов, който е представил 12 епикризи с диагноза шизофрения. Сега петорната експертиза доказа, че той е вменяем.
- Аз не мога да коментирам дело, на което не съм бил експерт, но по принцип, е съвсем нормално и разумно дадено лице да се опитва да агравира, т.е., да прави неща, с които да показва, че има някакъв вид психично заболяване или да симулира. Затова и психиатъра се позовава на медицинска документация, която е изготвена. Все пак в болницата, когато човек е лежал по-продължително време, обикновено се наблюдава от няколко колеги-психиатри. Те са обсъждали състоянието му. Така че, поне за мен, експертното мнение на болнично заведение е доста миродавно. И аз винаги, когато съм правил моите експертизи, съм се съобразявал с нещата, които са ми подадени като медицинска документация. Разбира се, една диагноза може да се оспори винаги.
- Възможно ли е специалистите да са допуснали грешка?
- Разбира се, нито един експерт не е защитен от грешки. Пак повтарям и искам да подчертая много сериозно: няма експерт, който да е защитен от грешки или предпазен от допускане на някакви неточности в експертизата.
- Преценката е субективна?
- Да, субективна е, но има клинични характеристики, които трябва да са налице за да се приеме определен вид заболяване. И тук бих искал да кажа по повод на тези дела, които се водят против съдебните експерти, че все повече и повече колеги започват да се оттеглят от тази дейност. Преди 15 години съдебно-експертната работа беше, престижна и доходоносна. През последните години има определена тенденция – тя нито е престижна, нито е доходоносна. Тук мога да цитирам факти от последните две-три години. Сигурно знаете за случаите с доктор Терзийски, доктор Гетев? Атаката към съдебнопсихиатричните експерти е доста груба и често е на личностна основа. Тези специалисти са се посветили да помагат на правораздавателната система, повечето от тях са с добър професионален опит и работещи години наред... Възможно е да имат различия в диагностичното оценяване на дадени лица, но да се стига чак до такива процеси, за мен това е необяснимо. И повдигам въпроса по този повод, защото наистина в България все по-малко и по-малко експерти вече искат да работят, включително и аз. Аз съм от хората, които на времето са имали много експертизи, по 300-400 на година, а сега в момента почти не се занимавам с експертна дейност, а само по определени дела. С наказателни дела категорично спрях да работя по всички тези причини, за които споменах преди. За съжаление, правораздавателната система стигна до там, че започна да изпитва недостиг на експерти. Ако не се променят нещата по някакъв начин, добрите професионалисти ще се отдръпнат напълно. Разбира се, винаги ще се намерят експерти, но... Доколко професионално ще си вършат работата, това вече е друг въпрос. Нещата се промениха в неблагоприятна посока, когато закриха следствията. Наредбата за възнаграждението на вещите лица е толкова смехотворна. Според нея тарифата е пет лева на час. Същата наредба съм я чел през 1975-76 година (още в социалистическо време). Актуализирана е през 2008 година. Преди заплащането беше в размер на три лева, сега е – пет лева. Унизително отношение, унизително заплащане, нападки, голяма отговорност, без защита.
- Опитвал ли се е някой да ви заблуди, че има психично заболяване, за да избегне наказателна отговорност?
- Разбира се. Това са доста често срещани явления. Аз веднага мога да ви кажа, че най-големи симуланти са ромите, тези т.нар. кланове, в които са джебчийките. Те симулират всякакъв тип заболявания, от епилепсия до слабоумие. Така че тези случаи са много и се срещат често. Но искам да ви кажа, че досега много рядко роми са се опитвали да симулират шизофрения, защото шизофренията не е от заболяванията, които се симулират лесно. Те все пак са природно интелигентни, научени са и знаят какво да правят и как да го направят.
- Хората, които извършват престъпления, винаги ли имат някакво психично заболяване? Как човек достига до жестокостта и до това да отнеме друг човешки живот?
- Не, абсолютно не е задължително, тъй като престъпления се извършват и от хората, които не страдат от психични заболявания. Вие знаете, че тези, които са психично болни, не подлежат на наказателна отговорност. Те се лекуват в психиатрични болници, наблюдават се от специалисти. Докато останалите са наказателно отговорни. Има голяма група хора, които са с такива личностни особености, с разстройство на личността, което не е психично заболяване. Тези промени в характера на човек са вродени. Лицата с разстройство на личността подлежат на съдебна отговорност, в много редки случаи има признаване в невменяемост.
- За какви експертизи ви търсят сега най-често?
- Напоследък доста често се търсят консултации за пред нотариус. Сега са доста актуални. При извършване на някаква сделка (продажба, дарение, завещание) хората искат да бъде извършена психиатрична консултация, не експертиза. Те се инициират или от страна на лицето, или от самите нотариуси, които трябва да изповядат дадена сделка, но имат някакви съмнения. По същия механизъм експерта дава заключение дали този човек към момента на сделката е дееспособен. Напоследък се появиха и измамени по друг начин хора. Това ви го казвам вече като психиатър, а не като съдебен експерт. Масово е явлението сега да се взимат карти за мобилни телефони, независимо на кой оператор, на името на психично болни хора. Сключват договори от тяхно име по за две години, започват да навъртат огромни сметки за разговорите. Така че сега това е „модерно”.
Начало Услуги Биография Сертификати Информация за пациента Галерия Контакти
Copyright © Психиатър д-р Теодосиев 2012 - 2019 All rights reserved. Powered by Иносет - Изработка и Оптимизация на сайтове